Домът на Клаус Фон Херзен

Така изглежда домът на Саймън,в който той и неговото семейство живеят след пристигането си в Холивуд.

Кухнята:

Трапезарията:

Холът:

Спалнята:

Стаята за гости:

Банята:

На сутринта се чувствах сравнително по-добре.Отсреща явно се нанасяха нови съседи,защото се чуваше голям шум.Реших да отида да ги поздравя за добре дошли,но нямах с какво да ги почерпя.На бързо направих 10 кексчета,станаха бързо...
Къщата беше голяма,звъннах на вратата.
Отвори ми едно високо и синеоко момче.
-Здравей!Аз съм Изабела,вашата съседка.Живея отсреща.Добре дошли в Холивуд!Нося ви и кексчета. - подадох му кексчетата,а непознатото момче ми се усмихна сладурски и каза:
-Аз съм Саймън.Приятно ми е!

След като излязоха то Бар Хавай,Саймън и Виктория бързо се насочиха към домът му,за да раберат коя е тази гостенка,която го търси.Първият му ден откакто беше в градът беше прекрасен и прекара много добер в компанията на новата си приятелка.
За него като чужденец разбира се щеше да му бъде трудно да се нагоди към този живот,но той не се боеше и нямаше търпение да се потопи в вихъра на Холивуд.
-Коя предполагаш,че може да бъде тя?-попита Саймън докато наближаваха пътят към домът.Все пак ти си оттук и би трябвало да знаеш кой живеят в този раойон.
-Не знам,не съм карта-разсмя се тя и продължи:Вероятно някоя възрастна дама или пък красавица,която иска да разбере дали тук няма да намери някое готино гадже-подхвана го тя и той така се разсям,че за малко не се трясна в един контейнер за боклуци.
Когато наближиха видяха непозната и Саймън като се приближи,повиши глас и каза:
-Здравейте,г-це,мисля че имате грешка.Аз съм Саймън,това е моят братовчед,който е мой близнак,вие коя сте?-едав довърши той и видя ужасеното й лице.Сега се сети,че не беше споменавал,че има близнаци,но за разлика от нея Вики остана доста спокойна и слюбопитство разглеждаше братовчед му,който стоеше на вратата.

След като излязохме от бара с Саймън се отправихме към дома му.
По пътя не спирах да се смея, беще ми супер яко с него.
-Коя предполагаш,че може да бъде тя?-попита Саймън докато наближаваха пътят към домът.Все пак ти си оттук и би трябвало да знаеш кой живеят в този раойон.-каза той
-Не знам,не съм карта-казах аз и се засмях.
Стигнах ме до къщата, беше хубава къща точно като по филмите със сплутените семейства.Беше доста интересно да видя семейството му, още на първата неофициална среща.
Като всяко семейство си имаха свойте луди истории, май има близнак или нещо такова, не разбрах точно но няма значение.
Момичето, което беше дошло беше Изабела и да познавах я.Много добре я бях запомнила, въпреки пиянската вечер.

Като цяло се получи доста комична ситуация и новодошлата продължаваше да гледа Саймън и братовчедът му с зяпнала уста,сякаш не беше виждала досега близнаци.Стана му малко смешно и едновременно,но се опита да осатне сериозен и затова реши да смени посоката на разговорът.
-Виктория,искаш ли да се запознаеш с братовчед ми?-предложи й той и даде знак на другото момче да дойде и да не стои като попарен на вратата.
-С удоволствие,впрочеч не знаех че имаш близнак,явно във вашето семейство стават доста върунващи неща-леко се усмихна тя и отиде да се запозане с братовчед му,докато се опита някак да завърже разговор с непозната,която като че ли идваше вече на себе си от тази изненада.

Момчето ме покани приветливо и аз влязох.Къщата беше великолепна.Каза ми да седна на дивана и това направих.

След първоначалнаат бъркотия и недоразумението с братовчеда близнак,Саймън се сбогува с Вероника и се разбраха някой друг път пак да излязат.Покани гостенката да се настани удобно където иска и реше да отдели малко време,за да си поговорят.
Изглеждаше доста мила и любезна,на това му се вика приятна изненада и беше хубаво да се познаав с хората,който живеят около него и неговия район.
-Първо искам да ви благодаря за топлото посрещане,не очаквах че още първия ден някой ще ни посети,още повече при положение,че се настаняваме и наоколо е голям хаос-отвърна момчето и като си вде едно от сладките пухкави кексчета,седна срещу нея и заочнаха да разговарят.
А второто нещо0е че сте превъзходна кулинарка,тези кексчета са суперу-отвърна дяволито той и наъбрзо излапа четири от тях.

-Благодаря! - казах аз.
-А вие сте много гостоприемен. -отвърнах като се усмихнах.

Разговорът тръгна много добре,гостенката се оказа доста мила и лъчезарна,обичаше такива хора и му беше драго да си приказва с тях.Като помисли малко,сега неговите роднини трябваше да приключат с настаняването тук и вероятно целият им ден щеше да отиде.Не искаше да остават тук,по-добер да отидат някъде другаде,не беше запозант с града и много му се исакше да разгледа забележителносите на Холувуд.
-Обичам да се държа добре с хора,когато имам възможнст ги каня на семейно събиране с близки и приятели да се веселим.Ако не е проблем,първо да не си говорим на вие,малко официално ми звучи и втора ще може ли ако имате време,да ми покажете някой забележителности на Холивуд?
Момечто беше доста развълнувано и причината беше очевадна-едва ли някога си беше представя,че ще напусне родината си и ще дойде в палат на красотата и известността?Толкова неща беше чувал за това място,но ето че беше тук и добре че попадна на такъв добър човек,който да го запознае с местната обстановка.

Изглеждаше,че Саймън много искаше да разгледа града.Аз днес нямах никаква работа и ми беше много скучно.
-С удоволствие ще те разведа из града! - казах като отново се усмихнах.
-Супер! - каза момчето.
-Значи вече сме на "ти" така ли ? - попитах като леко се засмях.
-Да,защо не? - попита той.
-Нямам нищо против. - казах.
-Кога тръгваме? - попитах аз.
-Ако искаш още сега. - отвърна Саймън.
-Добре,но първо трябва да се наконтя. - засмях се. -Искаш ли да дойдеш в нас да ме изчакаш? - попитах го.
-Става. - усмихна се и след това ме погледна.
-Ами ... да вървим! - продумах след няколко секунди мълчание.

П.П.:Пиши в къщата ми!