Барче "Хавай"

Всеки жаден или гладен идва тук.Пък може и само да си почините.

Саймън още не можеше да повярва,че се намира в Холивуд,меката на киното и тук вече ще заживее със своето семейство.Когато научи за предстоящото пътуване,прииска му се да се изсме на шегата,но ето че пристигнаах и се настаниха в един от престижните квартали.
Изпитваше голямо вълнение и още не можеше да се опомни,тано се надяваше,че може би ще се запозане с някоя знаменитост,но реши да не се държи като луд фен.
Около два часа му отне с подреждането и оправянето на къщата и след това реши да излезе и попадна на един бар,в окйто се чуваше доста голяма шучотевица.Мястото се казваше бар Хавай и саймън влезе вътре и се насочи към едно от местаат с меки и удбони диванчета и се настани
Чуставше се приятно и реши да си поръча нещо от местната кухня,за която беше чувал все хубави неща.

След дългото пазаруване в МОЛА, реших да си почина малко.
Влязох в барче, казваше се Хавай, бях препълнена с чанти.Оставих на мястото за багаж и тръгнах към бара.
-Здрасти сладък, дай едно уиски-казах това на бармана, като му намигнах.
Горкия, сигурно не е виждал такава луда, като мен.
Пиех си уискито, когато видях едно много готино момче, не мислех да се натрапвам просто стоях и го зяпах, знаех че ме вижда, но това не ме притесняваше.

Мястото беше наистина доста уютно и предразполагащо към запознаства и малко по-така свободно и отпуснато движение.За чужденците в друга държава доста често имаха проблеми с припособяавнето към такива места,но Саймън с удоволствие си отпиваше от сладкия коктейл от манго,който беше поръчал0,а за обяд пък си взе пължеин картофи с кетчуп.
Докато ядеше и пиеше,неусетно отнякъде се появи някакво момиче,типична холувудска красавица от положение и заговори барманът доста осбодено и без задръжки.Саймън не обичаше да гледа хората,но тя му направи много голямо впеталение и отвреме навреме поглеждаше към нея и в един момент видя,че тя го зяпа с нескрит интерес.
Още не беше пристигнал и гледа какви неща ставаха тук,момечот замахна с ръка към един от сервитьориет и му поръча:
-Слушай,би ли предал на момичето,което стои ей там да дойде при мен и да ми парви компания?
-Да,сър-отвърна момечто и се запъти към нея,а Саймън продължи с вкусния обяд и зачака.

Бара найстина беше наистина добър и си личеше.Беше препълнен с яки мацки с чанти пълни догоре с дрехи и други джунджурии.Ама и аз не оставах по-назад.
Поръчвах си друго уиски, когато при мен дойде един от сервитьор
-Извинете госпожице, но мъжът на онази маса ми каза да ви кажа, че желае да се преместите на неговата маса, ако желаете.
Как да не желая, той беше наистина сладък.Взех си уискито и отидох при него
-Е здрасти.-казах аз и му подадох ръка, като се усмихнах нежно

Чудесно,явно се очертаваше първото запознаство и щом момичето се приближи към енговата маса,той стана и като джънтълмен я настани да седне.Все пак си имаше обноски и не искаше да изглежда като някакъв простак и да остави дамата да седи.Тя изглеждаше доста красива и очарователна,така че също отвърна на усмивката й и подаде ръка:
-Здравей,радваме се че пире поканата ми.Казвам се Саймън,а товето име е?
Ако в началото момчето се чустваше леко притеснето заради това,че е нов в града,сега тази атмосфера в бара му помогна да се държи по-свободно и разчупено.

Приближих се до масата му, а той като истински джентълмен ме настани да седна.Това наистина ме очарова, защото рядко в такъв град може да се срешне някой свестен мъж.Повечето са некви надувки.Той изглеждаше толкава нежен и добър, това наистина ме остави без дум и май започна да ми харесва.
-Здравей, радвам се че прие пканата ми.Казвам се Саймън, а твоето име е?-питаме той, а аз едвам успях да измъцна нещо.
-Здравей, казвам се Вероника-казах аз, като се усмихнах леко
-Е как си , купи ли си нещо от МОЛА.-попитах го аз, чуствах се като пълна глопачка, след като казах това

Разговорът тръгна много непринудено и леко,това още повече го отпусна,защото не му се искаше да соти като пън и нищо да не казва.Както се казва първото впечатление е най-важно и в този случай това се оказа вярно,тя беше доста естестевна и земна,макар че нейното положение в обществото е доста високо и сигулно се движи в сферата на богаташите.
-Да ти кажа,въобще не успях да отида там,не че не обичам да сикупувам разни неща,обаче директно щом се настанихме в новаат си къща,започнахме да внасяме багажа и да подреждаме-отвърна момчето и отпи от коктейла.
Вероятно тя беше доста запозната с намина на живот тук и може би можеше да му помогне да се приспособи,за да е в час с всичко и с всички наоколо-

Той знеше как да говори с другите, беше отпуснат, което означаваше че разговова намаше да бъде скучен.
-Да ти кажа,въобще не успях да отида там,не че не обичам да си купувам разни неща,обаче директно щом се настанихме в новаат си къща,започнахме да внасяме багажа и да подреждаме-каа това и отпи от коктейла.
Се едно ме удраи гръм от ясно небе, той беше нов в града, а се държеше всеедно живее тук от цяла вечност.
-Е ако искаш може да обиколи магазините, накой път-казах аз и се усмихнах
Започваше все повече да ми допада, а аз знаех че не съм му безразлична.
-Искаш ли като свършим тук да се разходим-поптах аз и се усмихнах с онази моя холивудкса усмивка.

-Честно казано предложението е доста хубаво,но ако искаш преди това ела до нас,доколкото разбра там ни чака гостенка и ми интерсно коя е тя и какво иска-каза бавно Саймън и довърши коктейла си.
Чудесно мясно,чудесно заведение,а за компанията нямаше какво да се говори.Отдавна беше свикнал да се държи по-освобено,което му харесваше и беше доволен,че беше направи добро впечатлнеие на тази красавица.
Преди малко беше получи съобщение и сега нямаше търпение да разбере коя е гостенката пред домът.
-Мисля,че е време е за тръгване,тъкмо ще ми разкажеш малко повече за себе си по пътя,а и ще се запозанем с жената до домът ми,която вероятно мен чака и може и тя да се пирсъедини към нас.

Докато си говорехме накой му прати съобщение.Разбрах, че е някъкво момиче само.
-Честно казано предложението е доста хубаво,но ако искаш преди това ела до нас,доколкото разбра там ни чака гостенка и ми интерсно коя е тя и какво иска-каза бавно Саймън и довърши коктейла си.
-Ами добре, хайде да тръгваме ако искаш-отвърнах аз и се усмихнах