Магазин "Armani"

Все още не беше се приспособил към новата среда,в която щеше да живее отсега нататък и Клаус използва възможността от многото си свободно времеда се поразходи навън.Неприятнот беше,че още нямаше къде да живее,беше си харесал една къща,обаче не знаеше дали се дават под наем или се продава.Като чужденец в нова страна и в нов град винаги се срещат някакви пречки и турдности,но момчето беше решило да се аклиматизира и да привикне към живота,който водеха местните в Холивуд.
Имаше богат избор за своята обикола и реши да почне от лукзозния и голям мол и да поразгледа местното производство и дали тукашната мода е по-различна от тяхната в Германия.
Клаус влезе в магазина на Армани,който беше ослепителноголям и пълен с толоква много стока,че му трябваше време да се ориентира и тръгна първо да разгледа ризите и дънките.

Имаше толкова богат избор на дерехи,че Клус изпадна в доста трудно положение и колкото и да гледаше,не можеше да прецени какво точно да си вземе.Разбира се,че цените бяха високи и за някой това си бяха направо космически,но той имаше достатъчно финансови средства,така че ако реши може да купи и всичко.
Истинско удоволствие беше да се пазарува,а в неговия случай това беше точно така,а не някаква мания да харчи на вятъра пари.
Погледът му спря върху мъжкото бельо,което беше на достъпни цени и реши да вземе няколо чифта.
-Ще взема ето тези три бройки бельо:


Опаковайте ги набързо в кутий,а аз ще поразгледам щанда с ризите и дънките-каза Клаус и подаде бельото на продавачката и се запъти нататък,като погледът му за съсвсем накратко падна върху едно момиче,което вървеше в неговата посока,но реши да не й обръща внимание,докато тя не дойде при него.

Клаус вдигна очи,когато тя се приближи и го поздрави.Обърна се към момичето,добре го разгледа и честно казано доста му хареса,макар че тя май нещо се опитваше да флиртува с енго.После видя каква беше реакицята,когато подаде големите пакети с бельо и се засмя7
-Може да ти се стори малко множко,но все пак аз винаги си избирам най-доброто и тази марка много ми хареса.
Непозната закачливо го погледна,усмихна се и тогава видя подадената ръка и момчето бързо я стисна:
-Здравей,приятно ми е да се запознаем.Клаус фон Херзен се казвам и съм от Берлин-допълни той,макар че говореше отлично английски и никакъв акцент не се проличава в изговорът му.

Той леко се изчерви и му стана леко неловко,не знаеше какво да каже,а не искаше да изглежда като идиот.Ел все още продължаваше да го гледа и той усещаше,че с всяка изминала секунда му става все горещо и запова да се изпотява.
-Не че съм вещ в областта на модата,но такова бельо най-вече отива на младежи с добра физика и много мускули,по такива типажи си падат днешните момичета.Гледат само външнитя вид-каза лекоогорчено Клаус и тъкмо се канеше да си вземе двете тениски и дънките,който беше си избрал,ненадейно някаква много бързаща на някъде жена се блъсна в него и покупките паднаха наоколо.
Стана голяма бъркотия,непозната вдигна падналите неща,Клаус и Ел също се неведоха да оправят бъркотията.
-Здравей,казвам се Клаус фон Херезн-представи се момчето и подаде ръка.Нека да ви запозная,това е Ел-представи двете момичета и продължи:Май днес си тръгнала на шопинг и бързаш да не би да разграбят магазиинте,нали?-усмихна той като видя колко е заъпхтяна от тичане и косата й беше се развяла в всички посоки.

Виджах,че другото момиче се вбеси малко как Клаус я представи.
С периферията си виждах някакво бельо.
Засмях се леко и го погледнах.
- Купуваш си бельо? - попитах Клаус.
- Не че нещо .. просто питам .. - казах.

Вероятно беше допуснал грешка като я представи вместо нея,все пак не беше малко дете и по тонът й веднага го усети.Реши бързо да оправи грешката си и както подобава в такива случай,поднесе своите извинения:
-Моля те,да приемеш моите извинения.Не беше много тактично от моя страна да те представям.Ти не си малко момиченце,а си госпожица,така че сори за грешката още веднъж-гласът му издаваше колко е искрен и едва ли Ел дълго скоро шеще да му се сърди.
-Да,купувам си бельо-рече малко рязко той и вече се чудеше защо всички обръщат внимание на бельото му.Какво по дяволите има интересно в това,че е решил да си купува бельо.
-Денят е чудесен,реших малко да се поразходя и да си взема някойнеща.Впрочем,ти как се казваш,покрай тази бъркотия ти не ни се представи-попита Клаус новата им дружка и зачака отговорът й.

-Разбира се,че ще ги купя-отвърна момчето и без да се бави,бързо отиде на касата и обясни на продавачката какво си беше избрал и се позаинтересува за ризите и дънките,който си хареса,но явно тях ще вземе някой друг път.
Права беше Ел,така се беше заплеснал и появата на тази млада жена допълнително го разсей,добре че беше се обадила навреме,иначе щеше да си соти така и да не сети за бельото.
На бързо плати,взе си довиждане с продавачката и обеща,че скорапак ще дойде.
-Извинявам се за закъсенението,вече всичко е готово.Ако искате,можете и вие да си купите нещо,а аз ви изчакам.-отвърна Клаус и се канеше да ги покана да се поразходят наоколо,но не знаеше дали пък не бяха ангажирани с друга работа.

- Не знам. - отвърнах аз.
- Впрочем аз съм Изабела. - подадох ръка за да се здрависаме и се усмихнах.
- Ти ще си купуваш ли нещо ? - попитах момичето.
- Защото аз мисля да обикалям за някое парцалче .. не че нямам дрехи. Имам прекалено много.В нас имам над 10 гардероба с маркови дрехи. - и се засмях.

Много се бях разсеела и забравих какви бяха предишните ми думи.
Засмях се.
- Извинявай,просто съм много разсеяна . - казах като отново се засмях нервно.
- Ами ако искаш ти кажи .. - предложих.

- Версаче!Ууу,супер!Една от любимите ми марки. - захилих се.
След това Ел ме хвана и ме дръпна към изхода.
А аз й казах :
- Хейй,по-полека!Много дърпаш. - и се изхилих отново.
Клаус някъде се забля.

П.П.:Той не е на линия.Сигурно чак утре ще пише или по-късно ! хДД

Двете момичета в началото на разговора срещнаха известни разминавания и Ел леко се вбеси от разсеяността на новото момиче,което я питаше постоянно дали ще си купува дрехи,а тя наколко пъти каза,че има достатъчно и няма намерение да взима още.
Само тази част беше чул Клаус,който се беше запилял неусетно в другата част на магазина и погледът му разглеждаше невероятни маркови ризи и дънки,украсени с скъпоценни камъни.
Като видя цената,напарво му стана лошо,това само холивудските тузари да могат да си го позволят.
Извъднъж се сети,че е забравил съвсеч за разходката,който щяха да парвят тримата и бръзу хукна към изхода.
-Чакайте ме,чакайте-викаще момчето и доста запъхтяно успя да настигне Ел и Изабела,тъкмо когато бяха вече вън.
Никога повече нямаше да парви така,да се загледа някъде и после с целия багаж да тича.Адски уморително беше и едва се държеше на крака
-Готово,просто разглеждах едни прекрасни ризи с камъни и така се отплеснах,че не видях кога сте тръгнали.Е,сега къде ще продължим обиколката?.попита момчето и си пое още малко въздух,това тичане направо го побърка.