Къщата на Изабела и Канди ♥

С Изабела влязохме у нас.
-Качвай се в стаята си , аз
ще ти направя супа и чай .
Тя тръгна по стълбите към стаята си ,
а аз почнах да готвя супата и да правя чая.

Когато се прибрахме бях още по-зле.Повдигаше ми се.Отидох в таолетната и се издрайфах.
Бавех се около час в таолетната.След като излязох погледнах часовника.Беше 2 без 15.
Отидох в стаята на Сали,а тя вече беше заспала.
Облякох си копринената нощница и си легнах и аз.

А на шкафчето до леглото ми беше оставена супа и чай.
Колко мило от страна на Сали.

След 30 минути супата беше готова.
Качих се в стаята на Изабела и почуках
на вратата .
-Влез!
Каза тя и почна та кашля.
Аз влязох .
-Ето ! По-добре ли си ? Искаш ли
шапче ?

Сали ми прекъсна съня,но това не ме бъркаше.Не бях хич добре.Беше ми лошо на стомаха и на главата,а въобще не бях пила много.
-Само ми се спи и ми е лошо.Но само не и хапчета!Няма да се натъпкам с хапчета и после да гръмна! - казах го , като се засмях...
-Ами аз ще те оставям да спиш.Лека нощ!И дано утре си по-добре. - каза Сали , докато огасяше лампата в стаята ми.
-Лека нощ! - казах аз с болен глас,изпих си чая и супата и заспах.

Момчето благодари за покана на изабела,която остана много доволна от неговото гостоприемство и реши да върне жеста,като го покани у тях.Всъщност нямаше да се бавят много,просто в такива случай трябваше да се облече и гримира и веднага след това щяха да излязат.
Двамата бързо стигната и щом влязоха,момечто се обръна към него явно доволно,че си намери компания за излизане:
-Заповадай,настанявай се където искаш,добре си ми дошъл-усмихна се тя и му посочи една голяма стая,където да влезе.
-Уау,домът ти е супер,типично по холивудски -разсмя се той и като огледа с възторг всичко наоколо,тръгна към гостната.
-Не се тервожи,няма да се бавя,а после ще се разберем откъде ще започне нашата разходка-отвърна жизнерадосто тя и тръгна по стълбите,а Саймън се настани удобно в голяма и простора госта стая.

Качих се в стаята ми.Отворих гардероба.Имах толкова много дрехи,че не можах да избера кои точно да облека.Избрах една ,която ми се наби в очи. http://www.koketna.com/shop/components/com_virtuemart/shop_image/product/_________________4c6a47cd6e9b0.jpg
Гримирах се.Сложих си спирала и черен молив.Малко светлосини сенки,за да подчертаят роклята и моите очи естествено.Взех си малката синя чанта,която отдавна не я бях носила. http://www.websense.bg/images/upload/b0bdb3dd386c089f2c08f8b2444d2add3d3a804b.jpg
Слязох долу при него,а той беше като вцепенен от къщата.

Нямаше си идея колко време беше минало,тъй като с онемяло изражение разглеждаше къщата и всичко наоколо,но когато се обърна едва не се задави от изненада.Пред него в зашеметяваща синя рокля,подчертаваща така изваяната й фигура като на гъзела,прекрасното й лице и усмивката сияеща на лицетой и просто нямаше какво да каже.
Не беше експерт в тази област,но гримът определно й отиваше,не беше прекалила и в комбинацията с тоалета,напарво беше ударила десятката.
-Съжалявам,малко се отплеснах-дойде на себе си Саймън и като се опита да изглежда по-концентриран,което му беше трудно в момента,пордължи:
-Къщата ти е великолепна,имаш перкрасен вкус за мебелите,дизайна и всичко.Ти ли я подерид така или пък някой от твойте роднини?

Той ме зяпаше все едно бе видял Призрак.Красив Призрак обаче.Но аз съм свикнала с тези погледи.
Реших да му отговоря на въпроса:
-Да,аз и сестра ми Сали. - усмихнах се. Тя в момента някъде е запрашила.Сигурно по магазините.
-Та...ще тръгваме ли? - попитах.